200 г. от рождението на Георги С. Раковски
На днешния ден през 1821 година е роден Георги Стойков Раковски (по рождение Съби Стойков Попович , прочут и като Георги Сава Раковски ) - български бунтовник и народен воин.
Раковски е учредител на проведената националнореволюционна битка за освобождението на България, революционен демократ, писател/поет, журналист, публицист, историк и етнограф/етнолог.
Рожденото име на Георги Стойков Рàковски е Съби Стойков Попович. Правилното изговаряне на семейството Раковски е с акцентиране на а-то, тъй като идва от родното село на бащата на Раковски – Рàково, Сливенско. По-късно се преименува на Сава Стойков Попович, само че е прочут и като Георги Рàковски. Той е роден в подбалканския възрожденски град Котел в фамилията на относително заможния търговец и майстор Стойко Попович и Руска Мамарчева. Чорбаджи Стойко Попович е почитан терзи, лидер на локалните еснафи (занаятчийско сдружение). Той е родом от сливенското село Раково, откъдето идва и приемното фамилното име Рàковски. Майката на Рàковски - Руска, е сестра на Георги Мамарчев, един от уредниците на Велчована завера през 1835 година в Търново, капитан от съветската войска, който през юли 1829 година освобождава по време на Руско-турската война (1828-1829 г.) Котел и Сливен. Това подтиква Съби да смени дребното си име на Георги, в чест на вуйчо си.
Георги С. Раковски е първият идеолог и уредник на националноосвободителното придвижване в България и е негов началник през първите 10 години. Като абстрактен подстрекател на четническото придвижване, той освен слага началото на проведеното националнореволюционно придвижване, само че го издига на нов, още по-висок учредителен стадий. Неговият богат опит и теоретична активност са употребявани от идващото потомство български революционери в лицето на Васил Левски и водачите на Априлското въстание от 1876 година. Следи в духовния живот на българския народ оставя и неговата писателска, журналистическа и публицистична активност. Целият му живот е отдаден на делото за избавление на България от османско господство.
Раковски и Левски са две елементи на една идея – националноосвободителната. Васил Левски е най-успешният и пореден възпитаник на Раковски, който доразвива концепциите му. Раковски проумява, че е нужно народът да се провежда в един протест, в който четите да играят голяма роля – не на кърджалии, и хайдуци, а на национални бранители. С тази цел той написва „ Горски пасажер “, както и „ Привременният закон за горските чети “, който би трябвало да послужи като правилник на новото българско държавно управление.
Раковски образува и двете легии. Именно в тези две легии натрупа своя военен опит Васил Левски. Тук той става знаменосец на Раковски и се снабдява със своя прякор - Левски, даден му точно от Раковски, за неговото геройство и увереност. Пак по време на присъединяване си в двете легии (Първата и Втората) Дяконът вижда, че народът не е квалифициран да въстане и би трябвало разбиране по места. За тази цел Апостолът се свързва на първо време с различен възпитаник на Раковски – Иван Касабов, само че защото той поддържа теза за автономност на България, пътищата им се разделят.
Постепенно Левски приема концепцията на Раковски за „ привременното държавно управление “ и я доразвива, само че той отбелязва, че това „ привременно държавно управление “ би трябвало да стъпи върху едни секрети комитети, които да работят вътре в страната и закълнат хората, а не да се чака помощ извън. В това е огромното осъзнаване, до което доближава Левски, като последовател, на делото на Георги Раковски.
В последните си мигове през 1867 година Раковски има оживена преписка с Левски по този въпрос. Той се радва, че ученикът му е достигнал до същите заключения, до които е достигнал и самият той „ и даже го е задминал “ и желае да го подкрепи, само че към този момент е отпаднал от непрестанното киснене по пандизите и бягане в опити за протест и църковни битки. Умората взема своя връх и той се разболява тежко (скоро по-късно умира - на 9 октомври). Георги С. Раковски обаче може да е спокоен – делото на живота му е продължено от неговия заслужен правоприемник.
Раковски е учредител на проведената националнореволюционна битка за освобождението на България, революционен демократ, писател/поет, журналист, публицист, историк и етнограф/етнолог.
Рожденото име на Георги Стойков Рàковски е Съби Стойков Попович. Правилното изговаряне на семейството Раковски е с акцентиране на а-то, тъй като идва от родното село на бащата на Раковски – Рàково, Сливенско. По-късно се преименува на Сава Стойков Попович, само че е прочут и като Георги Рàковски. Той е роден в подбалканския възрожденски град Котел в фамилията на относително заможния търговец и майстор Стойко Попович и Руска Мамарчева. Чорбаджи Стойко Попович е почитан терзи, лидер на локалните еснафи (занаятчийско сдружение). Той е родом от сливенското село Раково, откъдето идва и приемното фамилното име Рàковски. Майката на Рàковски - Руска, е сестра на Георги Мамарчев, един от уредниците на Велчована завера през 1835 година в Търново, капитан от съветската войска, който през юли 1829 година освобождава по време на Руско-турската война (1828-1829 г.) Котел и Сливен. Това подтиква Съби да смени дребното си име на Георги, в чест на вуйчо си.
Георги С. Раковски е първият идеолог и уредник на националноосвободителното придвижване в България и е негов началник през първите 10 години. Като абстрактен подстрекател на четническото придвижване, той освен слага началото на проведеното националнореволюционно придвижване, само че го издига на нов, още по-висок учредителен стадий. Неговият богат опит и теоретична активност са употребявани от идващото потомство български революционери в лицето на Васил Левски и водачите на Априлското въстание от 1876 година. Следи в духовния живот на българския народ оставя и неговата писателска, журналистическа и публицистична активност. Целият му живот е отдаден на делото за избавление на България от османско господство.
Раковски и Левски са две елементи на една идея – националноосвободителната. Васил Левски е най-успешният и пореден възпитаник на Раковски, който доразвива концепциите му. Раковски проумява, че е нужно народът да се провежда в един протест, в който четите да играят голяма роля – не на кърджалии, и хайдуци, а на национални бранители. С тази цел той написва „ Горски пасажер “, както и „ Привременният закон за горските чети “, който би трябвало да послужи като правилник на новото българско държавно управление.
Раковски образува и двете легии. Именно в тези две легии натрупа своя военен опит Васил Левски. Тук той става знаменосец на Раковски и се снабдява със своя прякор - Левски, даден му точно от Раковски, за неговото геройство и увереност. Пак по време на присъединяване си в двете легии (Първата и Втората) Дяконът вижда, че народът не е квалифициран да въстане и би трябвало разбиране по места. За тази цел Апостолът се свързва на първо време с различен възпитаник на Раковски – Иван Касабов, само че защото той поддържа теза за автономност на България, пътищата им се разделят.
Постепенно Левски приема концепцията на Раковски за „ привременното държавно управление “ и я доразвива, само че той отбелязва, че това „ привременно държавно управление “ би трябвало да стъпи върху едни секрети комитети, които да работят вътре в страната и закълнат хората, а не да се чака помощ извън. В това е огромното осъзнаване, до което доближава Левски, като последовател, на делото на Георги Раковски.
В последните си мигове през 1867 година Раковски има оживена преписка с Левски по този въпрос. Той се радва, че ученикът му е достигнал до същите заключения, до които е достигнал и самият той „ и даже го е задминал “ и желае да го подкрепи, само че към този момент е отпаднал от непрестанното киснене по пандизите и бягане в опити за протест и църковни битки. Умората взема своя връх и той се разболява тежко (скоро по-късно умира - на 9 октомври). Георги С. Раковски обаче може да е спокоен – делото на живота му е продължено от неговия заслужен правоприемник.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ